Преди няколко дни започнах да гледам видео-уроците по рисуване на
Glenn Vilppu. Реших да започна от
figure gesture. Вероятно изглежда по-естествено човек да се придържа към по-прости и немърдащи неща в началото, но нещо ме притегли точно към този урок. Снощи, когато разгърнах наръчника му по рисуване който имам, се оказа че е точно за простичко рисуване на човешки фигури и започва точно с тези неща
:)
Следващото интересно съвпадение е това, че Вилпу започва с рисуване не на тялото, а на движението. Не че аз това съм имала предвид и съм рисувала точно по този начин досега, но нещата, които правя най-естествено е да надрасквам (по-често на ум) човешки фигури в движение. Според Вилпу има разлика между бързите скициране и рисуването на фигури (още не съм изяснила каква е), но каквато и да е тя, между тях усещам и някаква прилика :)
Той рисува с линии, които не означават нещо съществуващо във фигурата – не са контури, а линии на движение. Следващата му стъпка е да рисува линии, които пресичат и обгръщат фигурите – отново не контури, а нещо като спирали, които опасват торсовете и крайниците на фигурите. Нещо подобно си представях че правя, когато се мъчех да нарисувам чифт детски боти. Може би на доста хора им изглежда странно, но точно за мен е доста интуитивно.
Може би изглежда най-естествено рисуването на човешки тела да започне с рисуване на гипсови статуи, а след това да се премине към статични живи модели. Кой знае защо това винаги ме е изпълвало със страх и засега не искам да рисувам такива неща. Парадоксалното е, че не се страхувам да рисувам движещи се живи хора :)
Вилпу започва с интересен „компромис” – с анализ и рисуване на движението на фигури, които вече са нарисувани или снимани
:) Използва картини на стари майстори (примерно
Никола Пусен) и фотографии. Мисля, че е чудесна идея, защото от картините човек се учи да изследва цялостната композиция, а фотографиите са съкровищница от пози, които естествено не биха могли да бъдат задържани повече от няколко минути или пък движения, които се улавят просто за миг и не биха могли да бъдат задържани по-дълго. Рисуването от натура си има своите плюсове, но и доста ограничения, така че не мисля, че трябва да бъде превъзнасяно като най-важното нещо – то е просто едно от нещата. Мисля, че това в най-пълна сила важи за хората, които искат да създават анимация.
Ето какво направих аз на практика – гледах видео-уроци, почетох малко от книгата, след което подхванах да анализирам и да се опитвам да изобразявам движението във фигурите от картините на Пусен. Намирам ги онлайн и ги гледам от монитора. Тъй като не ми е нужна прецизност, мога да правя това и на съвсем слаба светлина, докато бебето спи, като използвам един стар маслен пастел, който подострих с една стара и негодна за острене на моливи острилка. Смятам да оползотворявам всякакви хартии, които иначе биха били изхвърляни. Мисля и че това упражнение може да се прави чудесно и с тебешир. Рисувам смело и май точно затова ми се получават нещата :)
Още едно съвпадение – досега ми изглеждаше странно да държа молива по начин различен от този, по който го държа при писане и всъщност рядко го правех, въпреки че учителката ми от време на време ми казва. Спомних си, обаче, че всъщност винаги ми е било по-лесно да рисувам с тебешир, отколкото с молив.
В края искам да споделя една мисъл на Вилпу: ако искате зрителят да възприема движение, започнете да рисувате не фигурите, а движението. Струва ми се особено полезно за правенето на илюстрации.
