а и с гледане - не само на това, което искаш да нарисуваш, а на всичко, което смогваш да разгледаш. Хубаво е да си представяш как рисуваш това или онова. Много помага и разглеждането на нечии картини - дава ти прозрения за това как се постига едно или друго. Днес посетих една изложба - беше доста образователно преживяване ;)
Thursday, February 17, 2011
Sunday, February 13, 2011
Загадъчната точност
Когато миналата седмица за пореден път се питах как не-толкова-сръчните-като-машини хора са създали прецизните машини, които произвеждат неща толкова прецизно, колкото хората не могат, Стоян предположи, че хората са изработили някаква много прецизна машина, която оттам нататък е продължила да възпроизвежда много прецизни неща и т.н. Зададох му въпроса как хората са могли все пак да създадат толкова прецизното първо нещо, а той ми отговори: "Ха, ами стъкларите, дето съм гледал в Турция, знаеш ли какви неща правят ръчно?"
Спомних си за единствения действащ в България цех, в който ръчно се изработват стъклени изделия - традиционни украшения за елха.
Преди няколко дни, пък, урокът ми по рисуване ме срещна с една жена, която е работила като технолог във вече закрит български завод за стъкло и керамика. Тя ни описа в подробности технологичния процес за изработка на винени чаши. Оказа се, че там са работили на три смени работници, които са били усвоили невероятни умения. Ако тези хора не са намерили подобна работа в чужбина, знанието им е завинаги изгубено.
От "The Dark Age Ahead" на Джейн Джейкъбс научих, че в Япония се провежда последователна политика за запазване на старите изкуства и занаяти, като се осигурява финансова подкрепа за хората, които ги практикуват - защото това е знание, което може да се предаде лично от учител на ученик, от майстор на чирак; има неща, които не могат да се опишат в блог, нито да се покажат във видео-урок.
И все пак, аз в голяма степен ще разчитам да науча много неща именно от Интернет и ще споделям наученото тук. Засега ;)
Спомних си за единствения действащ в България цех, в който ръчно се изработват стъклени изделия - традиционни украшения за елха.
Преди няколко дни, пък, урокът ми по рисуване ме срещна с една жена, която е работила като технолог във вече закрит български завод за стъкло и керамика. Тя ни описа в подробности технологичния процес за изработка на винени чаши. Оказа се, че там са работили на три смени работници, които са били усвоили невероятни умения. Ако тези хора не са намерили подобна работа в чужбина, знанието им е завинаги изгубено.
От "The Dark Age Ahead" на Джейн Джейкъбс научих, че в Япония се провежда последователна политика за запазване на старите изкуства и занаяти, като се осигурява финансова подкрепа за хората, които ги практикуват - защото това е знание, което може да се предаде лично от учител на ученик, от майстор на чирак; има неща, които не могат да се опишат в блог, нито да се покажат във видео-урок.
И все пак, аз в голяма степен ще разчитам да науча много неща именно от Интернет и ще споделям наученото тук. Засега ;)
Признание
От поне година искам някой ден да вадя поне част от хляба си с изкуство и занаяти. Нямам нито формална, нито неформална подготовка, но пък имам известен талант. Отскоро ходя на уроци по рисуване. Нямам ясна идея какво точно искам да правя, но вярвам, че с времето все повече неща ще ми стават ясни, както и това, че изясняванията няма да са окончателни.
Subscribe to:
Posts (Atom)